Пийт Сампрас

Започнах да пиша тази книга, когато кариерата на Пийт Сампрас клонеше към своя край, и я завърших наскоро. Като журналист, който е проследил развитието му и е наблюдавал как играе с хладнокръвие, почти недостижимо за повечето други тенисисти, винаги съм изпитвал най-високо уважение към него. Според мен той печелеше и губеше с възможно най-голямото достойнство. Сампрас си изгради репутацията на целеустремен спортист, който почти не се интересува от шоуто, към което неговият спорт предразполага. За него тенисът беше работа и той се отнасяше много сериозно към ставащото на бойното поле.

По време на петнайсетгодишната му кариера се впечатлявах сериозно от онова, което той желаеше да постигне, и от стремежа му към най-високите отличия, които този спорт би могъл да му донесе. Не мисля, че съм виждал друг тенисист за почти петте си десетилетия като журналист, който да е бил по-верен на убежденията си и по-решен да преследва целите си с такава елегантност и професионализъм. Пийт Сампрас бе съвсем наясно какво иска и знаеше какво ще му е необходимо, за да осъществи най-големите си мечти, да ги превърне в реалност. Той беше категоричният професионалист на своята епоха и несравним шампион, живеещ единствено за да играе тенис по възможно най-добрия начин. Вътрешно вярваше, че докато е напълно потопен в заниманията си и не се отклонява от целите и плановете си, не би могъл да бъде пренебрегнат, когато е във върховата си форма.

За мен беше удоволствие да напиша тази книга. От доста време работих по нея в главата си. Позовавам се на познанията си за кариерата на Сампрас, за усещането ми какъв човек е и какъв спортист беше. По мое мнение Пийт Сампрас в най-добрите си времена на твърди кортове, на закрито или трева, е по-добър от всеки, хващал някога ракета. Беше съвършеният противник с несравним шампионски характер. Що се отнася до Пийт Сампрас като личност, според мен той заслужава най-високите оценки, понеже е изключително почтен човек, който говори едновременно спокойно и с жар за онова, в което вярва. По време на многобройните ми разговори с Пийт за тази книга си припомних защо още в началото бях възхитен от него. В характера му има последователност. Винаги е бил спокоен и уверен, с ясни убеждения, враг на превзетостта. В края на четиресетте си години Сампрас си остава същият скромен човек, какъвто винаги е бил.

Надявам се да се наслаждавате на четенето на спортната биография на Пийт Сампрас толкова, колкото се наслаждавах на написването ѝ.