ДРИЙМ ТИЙМ | меки корици

„Имаш ли запис? – попита ме Майкъл Джордан. – На онзи мач?“.

„Имам“ – отговорих му.

„Човече, всички ме питат за този мач. Не съм се забавлявал повече на която и да е друга среща в кариерата ми“ – каза той.

Този мач е като олицетворение на легендата за Дрийм тийма, който безспорно е най-доминиращият спортен отбор, съществувал някога. Към него не се обръщаме просто като към обикновен двубой. Не, този двубой в Монте Карло, непосредствено преди старта на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година, е чистото изображение на най-великите баскетболисти в света. САЩ играха общо 14 мача през онова лято – шест от тях в предолимпийските квалификации и осем по пътя им към златния медал в Барселона. А най-оспорваният двубой, в който участваха, бе на финала за титлата срещу симпатичния тим на Хърватия при победата им с 32 точки. Дори да гледате към чистата статистика, пак няма да може да разберете колко всъщност е голяма разликата между Дрийм тийма и всички останали. Тези момчета можеха да срещнат конкуренция само когато играеха един срещу друг. 

Видеото от онзи мач е като Светия граал за баскетбола, а описанието му е в тази книга, в 28-а глава. 

„Перфектната буря“ връхлетя Барселона през лятото на Дрийм тийма. Тогава всичко се напасна. Членовете на онзи отбор бяха на прага на ветеранските години за НБА, или почти достигнали пика на собствените си възможности. Останалата част от света, която откъслечно знаеше за уменията на баскетболистите от Лигата, нямаше търпение да ги види в пълния им блясък предвид това, че Олимпиадата в Барселона бе първата, на която професионалистите от НБА бяха допуснати да играят. Те бяха олицетворение на суперзвездите на една държава, която все още държеше позицията на световен лидер в спорта. 

Просто нямаше как да стане по-добре от това. И когато членовете на този Дрийм тийм показаха какво могат като отбор, тогава единственото, което ни оставаше, бе да се насладим на шоуто... и всеки от нас знаеше, че то наистина ще бъде феноменално.